Уважаеми сдружени земеделци,
Две дати, чествани наскоро, ме провокираха да напиша това
обръщение...
22 септември... един велик ден за България – Денят на
НЕЗАВИСИМОСТТА...
23 септември... годишнина от един черен ден за българската
демокрация. Никола Петков увисна на бесилото, демокрацията бе потъпкана, а
свободата ни беше отнета за дълго...
Отвоювахме си я през ноември 1989 г.
Двадесет и пет години – СВОБОДНА, ДЕМОКРАТИЧНА, НЕЗАВИСИМА България?
Двадесет и пет години – СВОБОДНА, ДЕМОКРАТИЧНА, НЕЗАВИСИМА България?
Аз, като представител на Общия земеделски професионален съюз
в България питам:
В такава страна ли живеем?
Отвоювахме ли правата си, направихме ли земеделие, каквото
заслужава България?
Не! Това не е нашето земеделие! Огледайте се и вижте, кой
взима лъвския пай от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/, от
субсидиите за земеделието? Традициите на българското земеделие са за развитие
на малкия и среден бизнес, защото той е гръбнакът на средната класа. Такава в
България няма и политическите партии не искат да я има, защото как тогава ще
купуват изборите, като няма бедни, гладни и неграмотни. Гражданското общество
може да се създаде от граждани и политическа сила, която и на думи и на дела
работи за изграждане на средната класа. Такава сила със своята идеология винаги
са били земеделците.
Днес Земеделския съюз е обезличен и натикан в ъгъла.
Позволяват си да ни определят ту като лявоцентристи, ту като дясноцентристи и
как ли още не. Време
е вече земеделците да излязат на политическата сцена и с висок глас да заявят:
Ние не сме нито леви, нито десни! Ние сме центристка организация и всичките ни
действия и интереси - политически, икономически и идеологически, произхождат от
това ни определение.
Затова ви призовавам: Хайде да се вземем в ръце и да променим
нещата. Парите не са всесилни и не всичко е загубено. Силни сме ние, когато сме
единни и воюваме за правата си. Вижте какво става в нашата мила, хубава и
нещастна Родина. Затова трябва като един човек да станем и да изметем и
дезинфекцираме България от злото, защото светът, в който живеем не е този, за
който мечтахме и се борихме.
Питам:
Докога да се страхуваме?
От какво да се страхуваме?
Какво имаме да губим?
Приятели, братя земеделци, ако сте съгласни с мен - хайде да
се хващаме за работа. Този път истински.
Ако сте готови, аз съм с вас.
Велико Златанов, председател на ОЗПСБ,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5, 2014 г.
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5, 2014 г.
